Петте стълба на руската дезинформация

Със създаването на руската дезинформационна и пропагандна екоститема се занимават руските военни и разузнавателни структури, както и скрити онлайн-прокси-средства за масова информация, плюс телевизия, радио, кибер-атаки и реални събития - конференции, фестивали, спортни форуми и пр.

В своята политика за дезинформация Русия залага на пет основни стълба, пише newrezume.org.

№ 1. Русия винаги е невинна жертва, която „западните” сили „мразят” и е „принудена” да отговаря реципрочно. След анексията на Крим например, Русия поставя под знаменателя „ксенофоби и русофоби” всички, които критикуват тази нейна стъпка. 

№ 2. Русия ревизира историята, ако не отговаря на плановете на Кремъл и присвоява исторически факти, ако са подходящи. Крият се и се преиначават документи, отричат се исторически събития. Така например, в опитите си да минимализира „заслугите” на Сталин за избухването на Втората световна война, през 2020 г. Путин публикува „редактирана” версия на Пакта за ненападение между Германия и СССР от 1939 г., прехвърляйки вината за войната върху други държави. Ако някой не е съгласен с историческите извращения, бива обявяван  за „нацист” или „фашист”. Кремъл прилага тази формула напр. към историята на украинската държавност, към поведението на НАТО по време на разпада на СССР, към историята на системата ГУЛАГ, към глада в Съветска Украйна, който взе милиони жертви и към много други ясни исторически събития и факти.

№ 3. Според Русия, крахът на Западната цивилизация е неизбежен. Това е една от най-старите и любими теми на руската дезинформация. Митовете за „загниващия запад” са, че се е отклонил от традиционните ценности и духовността. За сметка на това Русия вижда себе си като пазител на прословутите традиционни ценности и морален противовес на западното декадентство. 

№ 4 – За Русия гражданските движения са спонсорирани от САЩ „цветни революции" - като в Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Украйна, а също и в Близкия Изток или Африка. Това е е повод да не признава легитимността и статута на тези страни, както и да изнася в тях корупция и хибридни или реални войни, да купува политици и дори да убива неудобни за политиката си хора на територията на чужди държави – да започнем с българския писател Георги Марков, а в по-ново време - Сергей Литвиненко и последно през 2018 г. – Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

№ 5 – Истината е такава, каквато я вижда Кремъл. Тази политика често вкарва в неловки ситуации дори руски официални лица, натоварени със задачата да „изяснят” и на всяка цена да утърдят пред света „истината” за събития, така, както Русия иска да я наложи. Такъв беше случаят със свалянето на полет МН17 на Malaysian Airlines, с нахлуването на Русия в Грузия и продължителното окупиране на страна, така е и сега с митовете за „застрашената Русия” от Украйна и като цяло – от „вражеския” Запад.

Парадоксът е, че измислиците на руската дезинформация в един момент се превръщат в основа за реални действия от страна на Русия, залагащи на карта бъдещето на милиони хора.