Животът на фронта в Източна Украйна

Окопи, покрити със сняг, сажди и мръсотия. Войниците търсят сигнал за мобилните си телефони, за да чуят последните новини, които ще решат съдбата им - в Москва, Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Виена, понякога и в Киев. Военни и цивилни в Източна Украйна безпомощно очакват решения, взети от хора, които знаят малко за страната и още по-малко за източните фронтови линии, където практически престрелките не са спрели от 2014 г., а жертвите им вече са над 13 000. 

Украинските войници в Золоте (Луганска област, Източна Украйна) са само на няколкостотин метра от проруските сепаратистки бойци от другата страна на строго охраняван контролно-пропускателен пункт. Войниците предполагат, че там има снайперисти, въпреки че не са виждали въоръжени мъже.

„След три дни без стрелба, изведнъж откриха огън с гранатомети и огнестрелни оръжия. След 15 минути всичко отново беше тихо. Защо? Никой не знае. Тук е така“, казва Олех Сурхов, украински войник, избягал от Крим през 2014 г., след като руснаците превзеха полуострова. Той е останал да защитава района, но е евакуирал съпругата, децата и внуците си в Западна Украйна.

Усещането за изчакване на чужди решения е заразило и близкия град Катериновка, белязан от осем години бомбардировки. Има нови окопи, които се отопляват с печки на дърва и топлината им привлича почти толкова кучета и котки, колкото войници. 

„Надеждата умира последна. Всички чакаме мир. Нито децата ни, нито внуците могат да ни гостуват. Нека изчакаме, докато дойде мир!”, казва местна жителка. 

Ако войната все пак дойде, най-вероятно ще удари първо в Източна Украйна, район, контролиран от проруските сепаратисти след 2014 г. Веселе, сепаратистки район в източната област Донецк, се е променил малко от времето на боевете през 2014 г. - предупредителни знаци за минни полета, порутени сгради, изоставени превозни средства.

„Тук няма никой, всичко е разбито. Има ток, газ, вода, но няма живот”, казва Владимир, местен руснак. Според него украинските войски са на километър, но трябва да си тръгнат, за да могат хората сами да решават съдбата си, повтаря той мантрата на Москва.

„Ако те напълно напуснат и освободят района на Донбас в Източна Украйна, тогава бихме могли да решим. Мисля, че тук никой не иска Украйна“, казва той. Но и Владимир, както повечето хора тук, вярва, че тези решения са в ръцете на някой друг.

„Нищо за Украйна няма да се решава без Украйна“, каза държавният секретар на САЩ Антони Блинкен по-рано този месец – и преди дни САЩ го нарушиха. В понеделник Белият дом свика видеоконференция с европейски лидери и генералния секретар на НАТО, за да обсъдят идеите на САЩ как да отговорят на исканията на Русия. 

Украйна не беше поканена на видеоконференцията. И украинският президент изля гнева си в Twitter, в отговор на Байдън, който обмисляше на глас как да отговори на евентуално „незначително нахлуване“. 

„Искаме да напомним на великите сили, че няма малки завоевателни набези и малки народи. Точно както няма малки жертви и малко болка от загубата на близки“, написа президентът Владимир Зеленски.

Владимир Путин очевидно не се тревожи от възможните жертви - и свои, и чужди.