Руската държавна дума ще обсъжда незвисимостта на Донбас

Изглежда, че след анексията на Крим руският апетит за чужди територии не се засити, а понятието „суверенитет” за Русия продължава да е кух израз. След като Кремъл „разпореди” войските на НАТО да се оттеглят от България и Румъния („пропускайки”, че българската и румънската войска също отдавна са войски на НАТО), сега Вячеслав Володин, председател на долната камара на Руския парламент, призовава за „независимост” на Донбас. 

Мотивът – Русия „се страхува” за съдбата на руското население в района.  Предвид огромната руска диаспора по света, може би наред са Франция, Обединеното кралство или САЩ?!? – шегуват се с крива усмивка политически анализатори.

Твърди се, че руски оперативни работници работят за контрол над Донбас от 2014 г., под прикритието на борба за суверенитет и сигурност на етническите руснаци в региона. Те действително са най-голямото малцинство в Донбас, но населението е предимно украинско. Смята се, че в резултат на продължаващия конфликт в Донбас до момента са загинали над 13 000 души.

Вячеслав Володин направи предложението си преди вчерашния разговор в Женева между Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който продължи час и половина, но така и завърши без споразумение за избягване на въоръжен конфликт в Украйна.

„Не очакваме да разрешим нашите различия тук днес. Но се надявам, че можем да проверим дали пътят на дипломацията и диалога все още е отворен", каза Блинкен пред Лавров.

Но Русия изглежда разбира дипломацията едностранно и продължава само с искания - основно НАТО да се откаже от разширяването и разполагането на оръжия и войски в Източна Европа, без оглед желанията и решенията на източноевропейските държави, много от които отдавна са членки на Северноантлантическия Алианс. 

Русия настоява за възстановяване на "конфигурацията" от 1997 г. - като в проект за машина на времето, която действа само назад... Същевременно Руската федерация отрича намерения да напада Украйна, позовавайки се традиционно на "учения" и "сигурност" на границите си.

На този етап въпросът за откъсването на Донбас от Украйна остана извън разговора в Женева. Лавров отбеляза, че диалогът с Вашингтон не е приключил и потвърди, че американският му колега е обещал следващата седмица да даде писмен отговор на исканията на Москва.

Политически анализатори предполагат, че наред с външнополитическата идея да се държи като световен лидер, Русия има и вътрешни цели - стремеж да излъска пред собствения си народ имиджа на руската федерация и да постигне индиректно поне известно стабилизиране на тежкото си икономическо състояние. 

Освен това, с последователното създаваните конфликти и опасна игра с национализма, Кремъл се надява да събуди нова патриотична вълна в страната – както при анексията на Крим, която да замъгли срива в икономиката и да насочи настроенията на обикновените руснаци към нови „врагове”, отклонявайки ги от евентуални протести срещу все по-тежките им икономически и социлни проблеми. 

Каквито и да са последиците, Русия успя да всее напрежение в Европа и света, жертвайки десетилетия мирно развитие, в интерес на имперските си апетити и в безпомощността си да развие силна икономика, добър жизнен стандарт и стабилна социална система.