Джокович като пример за (не) подражание

Джокович като пример за (не) подражание Снимка: novakdjokovic.com

Кой ако не Новак Джокович трябваше да бъде поразен от статуквото, нали

Какво като е номер едно в тениса? Нима законите не важат за него? Важат и още как! Даже повече, отколкото за другите.

Той трябва да е пример за подражание!

Нещо повече - от него се очаква да е пръв и на опашката за, знаете за какво, и да дава пример!

Да се снима с   Needles And Pins (по Smokie) всеки ден и да показва правилния път и вярната линия на световната партия.

А той изтегли късата клечка със заявеното си намерение да иска свобода. Забравил е за Дон Кихот, който казваше: Свободата, Санчо, се намира на върха на моето копие!

Джокович не пожела да изпита друг такъв остър връх.

Бедни ми, бедни Джокович. Вече ще си номер едно, но в друго измерение - за отстрел.

Заслужи си го!

„Един от най-опасните аспекти по случая Джокович е готовността на федералното правителство да счита някого за заплаха за обществения ред просто въз основа на неговите идеи за това какви може да са възгледите на този човек. Това е в духа на Оруел и е много обезпокоително за общество, което иска да се придържа към свободата на словото и свободата на мисълта“, заяви говорителят на профсъюза на юристите в Австралия Грег Барнс.

Бел. редактора: За мен лично това е началото на края на Новак на световната тенис сцена.  Да видим първо Ролан Гарос.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: