Феноменът „Голямата оставка” – още за социалната цена на пандемията

Подобни вълни удариха Обединеното кралство, Канада и много други предимно развити страни. Проучвания показват, че след масовата дистанционна работа от дома, наричана лицеприятно home ofice и smart working, расте броят на работещите, които обмислят да напуснат или да сменят работата си, пише weforum.org. 

Много са факторите, довели до „Голямата оставка” – и субсидираното заплащане от държавата по време на принудителните отпуски, и стресът в работната среда, който мнозина осъзнаха, откъсвайки се нея. Една от сериозните причини обаче е внезапно появилата се свобода хората да изберат работа, която ги радва и към която имат очаквания, че ще реализира представите им за живота.

По време на локдауните слоганът „Прави това, което обичаш“ превзе голям периметър от общественото съзнание. Идеологията се заражда през 60-те години на миналия век, когато социалните и културни норми се обсъждат широко от обществото, особено сред младите хора. Тогава започна и преосмислянето на професионалната кариера като едно от „Нещата от живота”, определящи личността, според култовия филм от 1970 г. Учените наричат ​​този подход при търсене на реализация „парадигма на страстта” – и действието му в наши дни се възроди.

Днес в гимназията учат учениците да избират бъдещата си професия, водени от своите вътрешни желания и страсти. Книгите за самопомощ съветват търсещите работа да започнат с размисъл върху това, което обичат. Холивудските филми представят романтичната страна в откриването на работа, която е удовлетворяваща и изразява личната същност на хората. 

Същевременно обаче „парадигмата на страстта” привлича и много критици. Социолози твърдят, че подобен светоглед насърчава работещите „да романтизират” работата си, което ги заслепява и ги кара не само да пренебрегват, но и да се примиряват с редица неблагоприятни социални и трудови условия - икономическо неравенство, неравномерно разпределение на властта, вредни условия на труд, лошо отношение от страна на работодатели, забавен кариерен растеж, минимално повишаване на възнагражденията и пр.

Известни социолози стигат и по-далеч, определяйки, че да обичате работата си е чудесна рецепта да ви експлоатират. Някои социални анализатори дори смятат, че парадигмата на страстта подклажда една нова религия на работохолизъм - състояние, причиняващо изчерпване, изтощение и депресии, особено сред високите служебни постове. 

Завладени от идеята да обичат работата си, хората ѝ дават приоритет, за сметка на други важни аспекти от живота – семейство, приятели, хобита, развлечения. Надценяването на трудовата реализация може да накара „успелите” да смятат другите за мързеливи, глупави, некадърни и въобще – незаслужаващи внимание.

И въпреки това анкета от началото на 2021 г., проведена в Торонто, показва, че с малки изключения, теорията „Прави това, което обичаш” се е разпространила мащабно. В социологическите проучвания все по-често кристлизират въпросите „Наистина ли това ме интересува?“, „Искам ли да прекарам съзнателния си живот, правейки това?“, „Какъв смисъл носи работата ми лично за мен и за другите?”

Макар и по-рядко, но се промъква и надежда, изразена с оптимистичното „Мога да се справя и по-добре”. И в тон с противоречивите вълни на пандемията, това може би е един от също противоречивите ѝ, но като че ли оздравителни социални ефекти. Провокативен глас нашепва, че този ефект може би има връзка и с глобалните протести, насочени към нормализиране на живота и промяна на статуквото - каквото и да е то - но това е тема за друг разговор.