Сгради, пътища и летища в Арктика са застрашени от разрушаване

Затова напуканите стени, изкорубените пътища и спуканите тръбопроводи вероятно ще станат ежедневие в арктическите райони, прогнозира ново международно изследване, проведено от Университета в в Оулу, Финландия. Според учените 70% от инфраструктурата и 30% до 50% от критично важните строежи в Арктика са изложени на висок риск от щети до 2050 г., с прогнозни разходи от десетки милиарди долари.

Данните от изследването, публикувано вчера в сп. Nature, отново показват как изменението на климата може да застраши живота и природата, каквито ги познаваме. „Земята се променя пред очите ни“, казва един жител на Аляска пред BBC News. 

Пет милиона души в Русия, Северна Америка и Скандинавия живеят на вечнозамръзналата арктическа земя. Тя обхваща около една четвърт от земната повърхност на северното полукълбо, включително половината от територията на Канада и 80% от Аляска.

„Важно е да се подчертае, че хората живеят в тези природни условия от хиляди години – не е толкова просто да се каже, че могат да се вдигнат и да се преместят“, казва пред BBC News арктическата геоложка Луиз Фаркухарсън от Университета на Феърбанкс, Аляска. В някои общности, които тя изучава, терените пропадат, водопроводите се разкъсват, къщите стават нестабилни.  Става опасно децата да играят навън, заради множеството езера, образувани от стопените води и внезапно възникнали ями. 

Заради неравнопоставения начин, по който правителството на САЩ разпредели земята след колонизацията през XIX и XX век, селата в Аляска имат ограничени възможности за преместване от места, където почвата става нестабилна, обяснява Кааре Сикуак Ериксън, който работи в Аляска като културен посредник между жителите и институциите.

Повечето от градовете в Арктика се намират в Русия и в някои от тях са повредени до 80% от сградите. През 2020 г. доказателствата за катастрофалното въздействие на затоплянето станаха ясни, когато около 21 000 тона дизел се изляха от резервоарите на „Норилск никел” в реки и езера в северната част на Русия, предизвиквайки грандиозна екологична катастрофа. Разследващите смятат, че резервоарите са хлътнали в земята, след като се е размразила и е станала нестабилна.

И тъй като през следващите години се предвижда още по-бързо затопляне, логично е да се очаква по-бързо размразяване. Според проучването са застрашени най-малко 120 000 сгради, 40 000 км пътища и 9 500 км тръбопроводи.

Възможно е проблемът да се реши с помощта на различно проектиране и строителство, или чрез опити да се запази земята замръзнала, обяснява изследването. Но е скъпо и рисковано, още повече, че има разумно решение - „да намалим зависимостта си от парниковите газове и по този начин да намалим и степента, до която ще се затопли нашата планета“, казва д-р Пол Кристоферсен, глациолог в Института за полярни изследвания в Кеймбридж, Великобритания.

Има и още един обезкуражителен феномен, който учените внимателно анализират – това е количеството въглероден диоксид, което се освобождава от замръзналата земя при нейното затопляне, превръщайки се в поредна брънка от порочната спирала на климатичните промени, които сами предизвикваме.