Васил Велев прогнозира спад на БВП между 3,5 и 5,5% без шанс за компенсация догодина

„Прогнозираме спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите. Ако не се разрази втората COVID-вълна, по-скоро очакванията са към долната граница на диапазона. Очакванията ни са на база на резултатите от първото и второто тримесечие и на база на отчетените вече от статистиката резултати за юли и август, както и на база на това, което виждаме като поръчки в компаниите до края на годината и техните бизнес планове.“ Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. 

Прогнозата е много по- благоприятна от първоначалната, но е един много голям спад на БВП, който ще се отрази неминуемо, отбеляза Велев.

„Да кажем, че не трябва да бъдем толкова големи песимисти", каза той, като добави, че не трябва и да се отпускаме, защото възстановяването върви бавно.

Според председателя на АИКБ спадът няма да може да се компенсира през 2021 г. и по-скоро ще бъдем под нивото от 2019 г. преди глобалната пандемия. Той отбеляза, че имаме две пропуснати години назад в икономиката и плановете за  2020-а ще могат да бъдат реализирани едва през 2022 г. Компаниите, които имат печалба, ще успеят да се справят, но тези, които нямат такава, ще се нуждаят от реална подкрепа. Освобождаването от данък „Печалба" на практика не е никаква помощ за тях, каза още той.

„В момента бизнесът се справя с една криза, по-тежка от тази през 2009 г., но пък тя е по-лека от тази през миналия век, когато икономиката ни се срина с 1/3. Българският бизнес е жилав, той оцелява, но трябва да има предпоставки и решения за развитие след кризата", каза Велев. 

По отношение на мерките, които трябва да се предприемат в подкрепа на бизнеса, Велев коментира, че трябва да има - и са заложени - мерки за подкрепа на заетостта и доходите поне за още няколко месеца, и не по-малко важно – подкрепа на инвестициите в икономиката. „Инвестициите през тази година се сринаха от и без това ниското равнище, което имаха като дял от БВП", каза той.

Ново затваряне като през март т.г. не би следвало да има, според председателя на АИКБ. Ограниченията в придвижването на работната сила, препятстването на товарните превози и връзки са крайни мерки, които биха забавили възстановяването, посочи той. 

Велев коментира, че увеличението на минималната работна заплата при ръст на безработицата е грешна политика, която също ще доведе до спад на БВП. Увеличаването на размера на минималната пенсия, което се предлага от управляващите, също е грешна и неадекватна политика, според експерта.   
„Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия – тогава влиза в сила социалното подпомагане", отбеляза той. 

Според Велев, ако новият държавен дълг ще се харчи за пенсии и за заплати, това също не е добра политика. При спад на икономиката и ръст на социалните разходи „вървим към гръцки сценарий, и то с бързи крачки“. Дългът е взет при добри условия, но все пак е дълг и по него трябва да се плащат лихви, напомни той.